ПЕКИН – Китай се превръща от потребител на космическа технология в основен принос за космическото разбиране на човечеството, каза Уанг Чи, академик на Китайската академия на науките (CAS) и директор на Националния център за космически науки на CAS, който наскоро очерта най-новите постижения на Китай в космическата наука.
Китай пусна национален средносрочен и дългосрочен план за космическа наука (2024-50) през октомври 2024 г. Една година след изпълнението на плана Китай постигна серия от важни постижения, включително задълбочени научни експерименти на борда на своята космическа станция, стабилен напредък в своите мисии за изследване на дълбокия космос и ускорено изследване и развитие на поредица от космически сателити, каза Уанг.
РАЗШИРЯВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО ЗНАНИЕ
В изследването на екстремната вселена, китайският сателит Tianguan – също наречен сондата Einstein – успешно улови преходен космически рентгенов сигнал, обозначен като EP240414a, предоставяйки нова гледна точка върху процесите на звездна смърт.
Използвайки проби, събрани от обратната страна на Луната по време на мисията Chang’e-6, учените за първи път разкриха еволюционната история на обратната страна на Луната, включително магматичната активност, древното лунно магнитно поле, водното съдържание в лунната мантия и геохимичните характеристики.
Към днешна дата Китай е разпространил девет групи лунни проби на местни и чуждестранни изследователски екипи. Повече от 100 статии са публикувани в Science, Nature, National Science Review и други водещи списания, обхващащи хронологията на лунния базалт, физичните и химичните свойства на пробите, космическото изветряне, процесите на удар и ударните стъкла. Сред своите открития учените са датирали най-младата проба от лунен базалт на преди 2 милиарда години, удължавайки лунната еволюционна времева линия с 800 до 900 милиона години – откритие, приветствано от международни рецензенти като „крайъгълно изследване“.
Чрез комбиниране на данни от китайския орбитален апарат Tianwen 1 с данни от активите на Марс на ESA и NASA, учените са създали и първия пълен протонен енергиен спектър на събитие на слънчеви енергийни частици в марсианското пространство.
А вътре в китайската космическа станция стелаж за материали без контейнер е разтопил волфрамова сплав при топлина над 3100 градуса по Целзий, поставяйки нов рекорд за нагряване за науката за орбиталните материали. Експерименти с мозъчни органоиди показаха, че невроните мигрират по-бързо в микрогравитация, отколкото се наблюдава на Земята, което предполага, че космическата среда може да ускори движението на клетките в нервната тъкан – възможност, която може да подпомогне ранната диагностика на мозъчни нарушения, както и свързаната оценка на терапията и разработването на лекарства.
ПЪТНА КАРТА ЗА ДЪЛБОКИ КОСМОС
Уанг отбеляза, че нови мисии, предназначени да се справят с фундаментални научни въпроси и да защитят цивилизацията, вече са в ход или се изучават.
Планираните от Китай лунни мисии Chang’e 7 и Chang’e 8 ще изследват воден лед, дълбоки вътрешни вещества, вътрешни структури и ресурси на околната среда и ще провеждат експерименти на повърхността. Тези мисии ще положат основите на основен модел на Международната лунна изследователска станция (ILRS), която ще бъде способна на дългосрочни автономни операции и краткосрочни грижи за хора, позволявайки мултидисциплинарна наука и наблюдения на Земята в безпрецедентен мащаб.
В сферата на планетарното изследване – което се занимава с основни гранични научни въпроси като произхода и еволюцията на слънчевата система, въздействието на слънчевата активност върху Земята и търсенето на извънземен живот – плановете на Китай включват мисията Tianwen 3 за връщане на проби от Марс, мисията Tianwen-4 за изследване на системата на Юпитер и обсерватория на слънчева полярна орбита.
Китай също проучва мисия в областта на защитата от астероиди. Неговата цел е да промени орбитата на близък до Земята астероид с диаметър приблизително 30 метра чрез кинетичен удар и да проведе съвместни наблюдения с помощта на наземно и космическо оборудване за цялостна оценка на ефектите от удара и разкриване на неговите механизми за фрагментация и разпадане, като по този начин се адресират потенциалните рискове и заплахи.
В области като откриване на космическото време, слънчево стереоскопично откриване и откриване на външна хелиосфера, китайско-европейската мисия Solar wind Magnetosphere Ionosphere Link Explorer (SMILE) завърши всички съответни инженерни разработки и е готова за изстрелване през първата половина на 2026 г.
„Kuafu-2“, ключова мисия за слънчево стереоскопично откриване, беше официално одобрена и ще извършва наблюдения на изображения на слънчева полярна орбита. Очаква се да видим големи пробиви в нашето разбиране за произхода на цикъла на слънчевата магнитна активност и източниците на високоскоростен слънчев вятър. Освен това няколко мисии за откриване на космическото време са в етапи на проучване или инженерно развитие, според Уанг.
Китай продължава да задълбочава международното сътрудничество. Той ускорява плановете за ILRS като голям научен проект. Бяха подписани споразумения за сътрудничество със 17 държави и международни организации, които предлагат на партньорите множество нива и форми на възможности за сътрудничество и стабилно напредват научни изследвания, изследвания и развитие и използване на ресурсите, добави Уанг.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта