На японския премиер Санае Такаичи скорошни забележки предполагайки, че Япония може да се намеси военно в Тайванския проток под претекст на „ситуация, застрашаваща оцеляването“, представлява стратегически завой встрани от следвоенния пацифистки етос на Япония.
Тези изявления, изрично осъдени от Пекин като „явна намеса във вътрешните работи на Китай“, надхвърлят обикновената дипломатическа недискретност. Те отразяват изчислено привеждане в съответствие със стратегиите за ограничаване, насочени към ограничаване на възхода на Китай.
Хазартът на Такаичи изглежда е воден от домашна уязвимост. Водейки крехка администрация, след като Либерално-демократическата партия загуби мнозинството си, тя подклажда националистически настроения около Тайван, за да консолидира консервативната си база и да отклони вниманието от належащи вътрешни проблеми като инфлацията и скандалите за политическо финансиране.
Този хазарт обаче фундаментално погрешно оценява решимостта на Пекин да поддържа принцип на един Китай и тежките последици, пред които ще се изправи Япония.
Позицията на Такаичи нарушава принципа на един Китай, крайъгълен камък на китайско-японските отношения. Нейният отказ да оттегли тези коментари въпреки официалните протести предполага по-дълбока цел – да тества границите, като същевременно се обръща към вътрешните националистически настроения. Този подход е исторически глух.
Десетилетното колониално наследство на Япония в Тайван подкопава нейния морален авторитет да дава мнение за бъдещето на острова. Позоваването на „ситуация, застрашаваща оцеляването“ тревожно отразява предвоенните оправдания на експанзионизма, предизвиквайки спомени за агресията на имперска Япония през 30-те години на ХХ век.
Source link
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта